След вечерта

17 мая 2014 г., 21:59

Поэзия » Любовная

645 0 2

Ще те завия в лист от бяла роза,
за да ми бъдеш вечна вяра и съдба,
мой стих, ще те открия даже в проза,
в очите, две, на недолюбена жена...

Разпръснал в танц вечерните светулки
на своето сърце, ще свиря с лък
най-чувствената песен на цигулка...
по-силна от целувката на вълк.

А някъде в чаша червено вино
ще свети бялата Луна - обляна в страст,
и с теб по улиците още ще ни има,
довършвайки във тъмното понятието "нас".

След вечерта

Свързани произведения

Комментарии

Предложения