18 нояб. 2011 г., 12:46
Нося черни дрехи, даже ми отиват.
Всяка рокля спомня ми история.
С дантелената къса бях на парти,
а с дългата в една любов-пародия.
Пера ги, малко избеляват, милите!
Така отмиват мъничко от дните си.
И боли ги сигурно от щипките.
Бесилото простор суши им силите.
Но дълбоко в дебрите на гардероба,
стои непрана тихичко една любов.
За нея няма обещано светло утро,
осъдена да крие тайни само в нощ. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация