tonita75 (Теодорина Аначкова)
29 29
18 нояб. 2011 г., 12:46

Слепота 

  Поэзия » Любовная
649 0 11

Нося черни дрехи, даже ми отиват.
Всяка рокля спомня ми история.
С дантелената къса бях на парти,
а с дългата в една любов-пародия.

Пера ги, малко избеляват, милите!
Така отмиват мъничко от дните си.
И боли ги сигурно от щипките.
Бесилото простор суши им силите.

Но дълбоко в дебрите на гардероба,
стои непрана тихичко една любов.
За нея няма обещано светло утро,
осъдена да крие тайни само в нощ.

Реших да я разходя за последно с мен.
Развърлях всичко, ала нея все я няма.
И как да я намеря, като черна търся аз.
А дори и с прах, тя винаги била е бяла.

© Теодорина Аначкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??