Слуга и владетел
Бях Вятър... Слушай ме сега.
На мен подвластни бяха времената.
Летях напред, пътувах и назад.
Епохите ми бяха свободата.
Преминах през какво ли не -
на сътворения съм бил свидетел.
Ядях и пиех с богове.
Слуга бях и владетел.
Пях песни в ледените планини,
когато хващаха ме бесовете.
По вълчи виех - вдън гори.
От ходене кървяха ми нозете.
От камъните построих скали.
И слънцето до мене беше.
Когато носех го на гръб,
гореше кожата, болеше.
Във шепите си носех чудеса.
Бохемски ги пилеех по земята.
Бях рай, превръщах се и в ад,
защото ме крепеше свободата.
Бях Вятър... Но съм уморен.
Олово сякаш имам във крилете.
Как иска ми се да заспя
и някой ден - да се родя във цвете...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Детелина Стефанова Все права защищены
