1 нояб. 2016 г., 14:45

Смисъл

973 1 6

СМИСЪЛ

 

Нямам нужда от супер герои,
от измамно блестящи звезди – 
в мойте земни житейски порои 
не оставят те трайни следи!

 

Нямам нужда от шумни фанфари 
да ме люшкат в безлюдни тълпи, 
в полуздрача фалшива китара 
като улично псе да скимти!

 

Нямам нужда от евтина слава – 
като сутрешен сняг се топи! 
От човека какво ли остава, 
щом последния сън си заспи?!

 

Някой някъде беше написал, 
че светът е за гибел готов, 
но държи го едничкият смисъл 
и че той се нарича Любов!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...