Смърт за луната!
В нощта, те препускаха злостни и лигави -
сърдито, ядосано стадо.
Разплискваха рядката кал и се вдигаше,
в просторите воят им гладен.
На ледени локви, хрущящият грохот
къдеше това новолуние.
Опръска земята вбесният поход
с, от никой не четени, руни.
Наръфал безбройни скимтящи утроби,
водачът, вървеше начело.
Набъбваше в него кипящата злоба,
крещеше в зениците бели:
„Тя трябва да падне, от нас изтърбушена
онази, изгряла нелепост!
Да бъде размазана, в язви, промушена,
свалена, убита свирепо!“
И все по-жестоко се пени омразата,
в гърлата клокочат шамани.
Напредват, напредват и все по-талазно е
нахъсано смъртно желание.
Но само след тях ще се плези луната,
когато отминал е ужаса,
отгатнала, долу, вчертани в земята,
следите от ордата плужеци.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
