3 дек. 2008 г., 19:22

Смъртта ми е приятел

Поэзия

1K 1 29

Не се страхувам от смъртта.
Тя, смъртта, ми е приятел.
Дори не мога да заплача,
когато ми отнеме някой...

Познавам я. Не ме е страх.
Веднъж ме кани на вечеря.
С глътка ме почерпи
и разбрах.
Живот било. Човешки...!

Не и повярвах. Поостанах.
Поспах за миг, за два, за три...
Но тръгна тя и ме остави
на пътя, като хвърлен лист.

Е, казах ,,здрасти'' на живота.
Сега живея ден за ден
и нося своята голгота
пълзящ, но не и принизен.

Не се страхувам от смъртта.
Та тя, смъртта, ми е приятел.
Извади ли те от калта,
до край остава твой ваятел!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Aneta_kz (Анета)

Благодаря!

2009-02-05T21:08:08+02:00
Tin-Tin (Тина)

Имало още някой на този свят, който не го е страх от смъртта. Така и не разбирам - какво лошо намират в нея? Много е важно, обаче, къде ще отидем след това... Но това зависи от нас самите. Нека Бог е винаги с теб.

2009-01-07T14:29:25+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Много ми хареса. Веднъж я срещнах, но ме подмина...

2008-12-26T22:14:38+02:00
Индиана (Криси)

Напоследък често я срещам...не мога да кажа, че ми е приятел...напротив...сила се иска затова, която явно още нямам...Възхищавам ти се!!! Страхотен стих!!!

2008-12-21T22:25:35+02:00
jenajena (Розалия ЕЛ)

Страхотно е!!!...и ме подсети за една книга:"Ако погледнете през рамо, ще забележите един неизменен спътник. По липса на по-подходящо название го наречете „собствената ви смърт". Можете да изпитвате страх пред този посетител или да го използувате за лична облага. Изборът зависи от вас.
Тъй като смъртта е безкрайна перспектива, а животът — главоломно кратък, задайте си въпросите: „Трябва ли да избягвам да правя това, което ми се иска да правя?" „Трябва ли да изживея живота си така, както другите искат от мен?" „Толкова ли е важно да се трупат вещи?" „Правилно ли е да се живее, като се отлагат нещата?" Отговорите ви сигурно могат да се обобщят в няколко думи: Живей... Бъди верен на себе си... Радвай се... Обичай.
От смъртта си можете да изпитвате безсилен страх, но можете също да я използувате, за да се научите да живеете ефективно. .....Следващия път, когато ви се наложи да вземете решение дали да поемете контрол над себе си, или не, дали да направите собствен избор, или не, задайте си един важен въпрос: „Колко дълго ще бъда мъртъв/а?" Като имате предвид тази вечна перспектива, направете своя избор, а безпокойствата, страховете, съмненията дали можете да си го позволите, и вината оставете за онези, които ще живеят вечно."Така,че може би наистина смъртта трябва да ни е приятел

2008-12-17T11:01:26+02:00