29 мар. 2005 г., 12:08
Смъртта човешка е прокоба-
реална страшна неизбежна,
но даже смъртната прокоба
не спира нашите мечти.
Лежи старикът, смъртно болен,
прегърнал одъра в мъглата
и вместо пъкъла и сатаната
в очите му блести искрата!
Искрата била е любов,
била е дума ,чута в труден ден,
била е нечий благослов,
сърце любовно може би... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация