^Azrael^ (Станислав Георгиев)
43 48
29 мар. 2005 г., 12:08

Смъртта на старика! 

  Поэзия
1093 0 2

Смъртта човешка е прокоба-

реална страшна неизбежна,

но даже смъртната прокоба

не спира нашите мечти.

Лежи старикът, смъртно болен,

прегърнал одъра в мъглата

и вместо пъкъла и сатаната

в очите му блести искрата!

Искрата била е любов,

била е дума ,чута в труден ден,

била е нечий благослов,

сърце любовно може би...

Искрата пази те добър,

мечтите ти реалност прави,

между мечтите и реалността,

тя граници не ще остави!

Старикът си лежи сега

и вижда нечии очи,

красиви нежни и добри

дари старикът с добрината!

Сега умира, но някакси щастлив

за малкото, което има, благодарен

сърцето му бе топло

и той бе някакси щастлив!

© Станислав Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "...
    Искрата била е любов,
    била е дума ,чута в труден ден,
    ..."
    Колко вярно е това!

  • отново Браво!хубаво продължение(такова е,нали?)
Предложения
: ??:??