Смъртта на старика!
Смъртта човешка е прокоба-
реална страшна неизбежна,
но даже смъртната прокоба
не спира нашите мечти.
Лежи старикът, смъртно болен,
прегърнал одъра в мъглата
и вместо пъкъла и сатаната
в очите му блести искрата!
Искрата била е любов,
била е дума ,чута в труден ден,
била е нечий благослов,
сърце любовно може би...
Искрата пази те добър,
мечтите ти реалност прави,
между мечтите и реалността,
тя граници не ще остави!
Старикът си лежи сега
и вижда нечии очи,
красиви нежни и добри
дари старикът с добрината!
Сега умира, но някакси щастлив
за малкото, което има, благодарен
сърцето му бе топло
и той бе някакси щастлив!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислав Георгиев Все права защищены
