Спешна нужда от магия
Цял живот
любовта се е вихрела,
като господарка, в живота ми.
Непокорна
размахваше копието си.
Уверено,
с кървавите доспехи,
към червеното слънце вървеше.
Не се страхуваше от смъртта,
когато след боя кървеше.
Лекуваше се сама, без упойка,
със зъби прегризвайки
некротичните тъкани.
И нехаеше,
в непознати тресавища
когато замръкваше.
Сега спешно ми трябва
една баба-знахарка
с чудодейна отвара.
Да ти дам да отпиеш
(макар че не знам още
как точно да го направя).
Та да видиш внезапно
колко прекрасна и нежна,
ефирна и трепетна мога да бъда.
Да поставя в твойте ръце
и на твоята милост сърцето си
да го съдиш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
