Спешно отделение
Забързани и уморени,
в забързан светъл коридор
опитваха се да премахнат
гримасите от болката, страха.
Лъч ранен се усмихна през стъклата.
Хей, смяна идва - малко още дръж.
Във ъгъла, забравен на носилка,
простенваше в съня си болен мъж.
Разплаканата спътница в живота
до него клюмаше на дървен стол.
Не се надяваха на светлината...
със тъмна кожа бяха - без подслон...
В съвременната ни България
май роми викат им, а знам,
че без осигурителни бумаги
оставаш тъжен, болен... сам...
Поне това видях, а мойта болка
отнеха я поради това,
че платец редовен се явявам
и жълти вестници умея да чета.
Така отминах ъгъла на самотата,
завръщайки се в моя свят.
Българийо, кога ще си припомниш,
че болката ни няма цвят?!
в забързан светъл коридор
опитваха се да премахнат
гримасите от болката, страха.
Лъч ранен се усмихна през стъклата.
Хей, смяна идва - малко още дръж.
Във ъгъла, забравен на носилка,
простенваше в съня си болен мъж.
Разплаканата спътница в живота
до него клюмаше на дървен стол.
Не се надяваха на светлината...
със тъмна кожа бяха - без подслон...
В съвременната ни България
май роми викат им, а знам,
че без осигурителни бумаги
оставаш тъжен, болен... сам...
Поне това видях, а мойта болка
отнеха я поради това,
че платец редовен се явявам
и жълти вестници умея да чета.
Така отминах ъгъла на самотата,
завръщайки се в моя свят.
Българийо, кога ще си припомниш,
че болката ни няма цвят?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нела Цолова Все права защищены
Когато нямаме кал поради сушата или имаме прекалено много поради валежите
