Kvazimodo (Нела Цолова)
18 24
7 авг. 2007 г., 15:41

Спешно отделение 

  Поэзия
1275 0 10
Забързани и уморени,
в забързан светъл коридор
опитваха се да премахнат
гримасите от болката, страха.

Лъч ранен се усмихна през стъклата.
Хей, смяна идва - малко още дръж.
Във ъгъла, забравен на носилка,
простенваше в съня си болен мъж.

Разплаканата спътница в живота
до него клюмаше на дървен стол.
Не се надяваха на светлината...
със тъмна кожа бяха - без подслон...

В съвременната ни България
май роми викат им, а знам,
че без осигурителни бумаги
оставаш тъжен, болен... сам...

Поне това видях, а мойта болка
отнеха я поради това,
че платец редовен се явявам
и жълти вестници умея да чета.

Така отминах ъгъла на самотата,
завръщайки се в моя свят.
Българийо, кога ще си припомниш,
че болката ни няма цвят?!

© Нела Цолова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??