Спокоен съм
Спокоен съм, когато съм до тебе.
Спокоен съм, когато с мен вървиш.
Когато с обич ме поглеждаш
или дори усмихната мълчиш.
За вярата, която е в сърцето.
Увереност във светлите ни дни.
Душата си красива ми показа,
и после със любов я подари.
Щастлив съм аз, когато те прегърна.
И „ туп-туп”... бързащо ми затупти.
Когато устните ти ме погалят
и цял потъна в твоите очи.
Щастлив съм и спокоен, че те има.
Подадох ти, протегна ми ръка.
Пред Бога ти се вричам аз, любима!
Да те обичам с нежност, чистота!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
