Спомен
Подари ми последната обич.
С моя дъх свойта ласка срещни.
Във хамак, сътворен от ръцете,
всички мъки без думи приспи.
В шепи глътка вода донеси ми,
нито жива, ни мъртва дори...
щом със устни от нея отпия
всички сълзи да станат звезди.
Превърни мойте болки във спомен
за предишни преминали дни,
във които изгаряхме в огън
върху клада от страст и вини.
Подари ми греха на телата,
вплели в себе си миг... отпреди,
изпотена от нежност Луната
да ни свети във тъмни гори.
Подари ми мечтана утеха,
дай ми хляб да нахраня страха,
покръсти ме с росата в полето,
прегърни ме, когато тъжа.
Подари ми последната обич.
Да е с мен, щом напусна света.
А след нас ще родят ветровете,
нова обич от спомен в нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валдемар Все права защищены
