усмивчицата (Силвия Спасова)
38 96
26 нояб. 2006 г., 15:40

Спомен и копнеж 

  Поэзия
890 0 3

Ти си забравил как със теб се запознахме,
ти не запомни как със теб живяхме,
ти не намери вярната пътека,
ти ме захвърли като дреха.
С тебе всичко бе красиво,
в мене ти остави нещо живо,
но в тебе не остана топлина,
защото си обгърнат в студина.
За тебе аз копнея тайно в мрака,
и знаеш ли,че моето сърце те чака,
за тебе то така копнее,
за тебе само то живее.
При тебе искам пак да се завърна,
и тебе искам силно да прегърна,
при тебе искам аз да заживея,
за да те обичам както аз умея.

© Силвия Спасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силве, поздрав за прочувствения стих...Когато пишеш от сърце, дори клишетата имат нов образ
  • Мерси все пак че си отделила време за да прочетеш стиха ми,приемам с усмивка и критиката!
  • ти не намери вярната пътека,
    ти ме захвърли като дреха.

    Мила, избягвай клишетата. Няма да пиша оценка, но една идея е нищо, ако не можеш да я изразиш сполучливо!
Предложения
: ??:??