Спомен за теб
Аз често се сещам за теб...
За живота, който имахме
и как ни принадлежеше
всяка една минута...
Често сънувам те
и в съня ми
не ме мразиш.
Усмихваш се
и пак
заиграва пламък в очите ти.
Онзи огън, който лумваше
ненадейно,
когато ме видеше.
Прегръщаш ме
с ръцете, в които съм сигурна
и липсва ми
усещането,
че аз съм момичето от мечтите ти.
Което обичаш постоянно
и обожаваш,
дори когато е глупаво,
дори когато греши,
дори когато се буди раздърпано...
Колко просто беше...
Просто да се обичаме...
И целият свят да ни принадлежи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Михалева Все права защищены
