Споменът за мен
Все още те преследва моят глас, нали?
Все още в сънищата виждаш моите очи?
Понякога носталгия изпитваш към отминалите дни?
Ти сам призна, че спомени за мен, за нас,
за нашите мечти
завръщат миналото и обезсмислят бъдещето ти...
Слънцето те гали с топлите лъчи
сякаш са ръцете ми?
Капките дъждовни напомнят нашите сълзи;
сълзи проляни с мъка за отминали дни,
с надежда чувството силно да се възроди?
Нощта събужда те с крясъци греховни:
"Помниш ли страстта и нежността любовни?!"
Помниш ли...
Вятърът не спира да нашепва името ми?
Във всяка друга търсиш част от мен...
Никой друг не ще стопли твоят ден
както аз тогава! Обичах, горях, само твоя бях...
Тогава...
Сега ме няма,но в сърцето трайна следа остана!
Нали? Не! Не казвай нищо!
Чета го в твоите очи!
ПС: Не можеш да прогониш онзи спомен!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Усмивка Все права защищены
{{}}
