8 июн. 2014 г., 11:03

Споразумение

1.2K 1 29

Разбрахме се със Любовта,

че всеки своя път поема,

тя си отива във ръжта,

аз продължавам със поеми

 

и само хубави неща

една за друга ще говорим

пред хората и пред света,

а лошото ще го заровим

 

на дъното на вечността,

в триъгълника на морето,

където падна без следа

една усмихната комета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми.Браво
  • Сеси, Ачо, много ме зарадвахте!
  • Хубави ли са нещата след падането на усмихнатата комета?
    Непосредствено и дълбоко, и силно.
    Поздрави!
  • Май ми се струва, че някой ще го наруши?! Поздрави за хубавия стих!
  • Благодаря за вниманието! Лека седмица пожелавам на всички!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....