8 янв. 2014 г., 13:09

Спри, сърце

937 0 0

Спи, сърце, завинаги заспи,
там дълбоко под пръстта
дълбоко погребано остани
заедно с нея - любовта.

 

Умри, сърце, моля те умри
и от тази болка ме избави,
да гледам как друг я държи
и как вплитат своите съдби.

 

Изгний, сърце, в мен изгний
като плод забранен и нежелан.
Болката отровна до край изпий
и след това застини свито в длан

 

Спри, сърце, вовеки спри
вяра в себе си да таиш,
че можеш отново някога ти
тъй лудешки да туптиш.

 

И никога не се връщай, сърце,
далеч, далеч от мене остани.
В труп превърна се онова момче,
което имаше копнежи и мечти

 

Заспи, умри, изгний, спри, сърце,
и вече никога не се завръщай ти.
Вземи със себе си и онова момче
и с теб в пръстта дълбоко го погреби...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станчо Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...