"Липсваш ми...",
крещи сърцето ми.
Млъкни,
ще спре да те боли!
"Прости...",
замълчи сърце!
Просто забрави.
"Извини..."
Хайде вече престани!
Усилия напразни,
разбери.
Не ще я върнеш
вече ти!
Запомни
онези две очи
пълни със мечти,
сияещи като звезди.
И не тъжи
по изгубени мечти!
На момичето с жълтите чорапи.
И.Ж. (09,01,2016г.)
© Ивета Желязкова Все права защищены