Среднощен дъжд
Не беше студът, а писмото, което написах.
Прибързано пуснах го. То ме събуди във мрака.
Какво ще помислиш, когато до тебе достигне?
Не прекалих ли с настойчивост? Бях ли достатъчно плаха?
Не беше и вятърът. Бяха онез пеперуди,
дето при влюбване почват да пърхват в стомаха.
В мрака на стаята именно те ме събудиха.
Пуснах ги волно да махат край мене с крилата.
Не бе и дъждът, а писмото, което наново
в такта на капките почнах да съчинявам.
Да, то ме събуди. Дали пък на другата сутрин,
в него една пеперуда да не добавя?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
