24 янв. 2015 г., 07:54  

Среща

666 0 1

замислям се понякога
какво оставил си за мен
не ме ли чакаш някъде,
познаваме ли се въобще
и всеки път, когато поискам,
в съня ми те срeщам различен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Начева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Срещите със хората или с един човек са сложни и различни,защото и самият живот е такъв..., но понякога нещата се оказват по-прости отколкото сме мислили, просто трябва да се мисли за живота в момента и на тези въпроси да отговаряме...доста често очакването и изживяването пътят на отговорите на въпросите е много по-вълнуващ и значим,отколкото самите отговори...
    Поздравявам те за тези кратки и ясни стихове, както и за темата!!!Браво!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....