За нова среща пак мечтая
с морето, нашето море!
Будните вълни играят
и чакам на брега - поредната
до мен да спре;
да чуя топъл глас на чайка,
как моли с влюбен зов,
тъй както молят майките
да се завърнат мъжете им
след морски лов!
Да посрещна кораб на хоризонта,
донесъл екзотичен аромат...
Преминал през бури и сезони,
как търси топъл пристан
в родния град!
Пролет е. Пробудени чувства
изгревно галят моите очи.
Лек бриз шепне с устни:
при раздяла морето
носталгично мълчи.
© Стойчо Станев Все права защищены