Сродни души
Ние имаме всичко това. Непокътнато. От памтивека.
Враговете напразно опитват да ни разделят.
Изкушават ни с битки, с любови и с криви пътеки.
Но сърцето ми бие за твоето. А пък то за мен тръгва на път.
Не веднъж сме живели под небета високи и ниски.
Не веднъж сме откривали вечност в очите на друг.
Ала с теб се намирахме винаги нови и близки.
Щом удареше гонга. С душите си чувахме звук.
Свободата е важна, за да можем да бъдем щастливи.
Само изборът може да вземе или да даде.
Затова чрез смъртта се сбогуваме, уж без за помним.
Пак оставяме своята мрежа светът да плете.
Но когато след време през моретата с поглед се зърнем
сякаш птица намира своето родно гнездо.
Ти усещаш дъха ми в косите си, морските пръски.
Слънчев лъч във очите и... с теб сме отново Едно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Младенова Все права защищены
