23 мая 2009 г., 01:51

Старата игра

1.5K 0 12

  Започваме отново вековната игра.

  Играта е много стара - първи стъпки към любовта.

 

  Ти мълчиш и аз мълча,

  опитвайки се да узнаем мислите на другия.

  

  Скрити погледи в началото, а после пълни с очакване,

 

  чувства - тръпки в нас пораждащи,безумно хубаво усещане.

 

  Ти отмяташ бавно своите коси,

 

  на пръстче ги навиваш, с поглед ме следиш.

  

  Аз говоря с други, а мисля си за теб,

  станал съм разсеян, правя се и на поет.

  

  Поводи намираме, за да се докоснем,

  

  търсим жадно смисъла в думите на другия.

  

  Смях еуфоричен разстърсва ни и двамата,

 

  глупости приказваме, странни за околните.

 

  Сигурно това са знаците на любовта,

 

  но за да бъде истинска...??? - това оставям го за вас!

   

 http://www.vbox7.com/play:faa95dd4

  

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Койчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...