Старост-нерадост

Поэзия » Другая

568 0 7

Сърцата ни жалят,

че младост отмина.

Тела се смаляват,

очи потъмняват.

Надеждата, Боже,

и тя се спомина.

А младите вече

във нас се съмняват...

И слънце ни жари,

луната ни свети...

А нощем звездите

намигат на живо.

Душите ни, Боже,

душите ни клети

се хранят с красиво,

но пият горчиво...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря на всички за вниманието!Но каквото и да си приказваме, старостта е нерадостен сезон!Това е реалността.
Желая Ви хубав ден с пролетни изненади!!

2015-04-06T13:03:18+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Старостта никой не я иска, но дойде ли трябва да се приеме- не като бреме, а поредния цикъл от живота! Харесах!-

2015-04-04T22:04:46+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Колелото на живота се върти, но във всеки сезон (пролет, лято, есен, зима) има нещо специално и хубаво, което в другите го няма, затова е истински щастливец този, който има възможност да вкуси от сладостта на всичките тези четири сезона, и винаги трябва да знае, че те са му безценен дар от Бог! Докосващ сърцето, много искрен и оригинален елегичен стих! Поздрави и за тъжния лирически, и за поета!

2015-04-04T12:11:52+03:00
radiola (Рада Димова)

Еее, стига де, Никола! Ами недей така, че направо ме разплака! Пък и какво си се отпуснал така! Все още си толкова млад!Още толкова страхотни неща те чакат отвън!

2015-04-03T22:18:56+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря, Приятели, за прочита, коментариите и оценката!
Радвам се, че харесвате!Желая Ви хубава вечер!!

2015-04-03T21:08:05+03:00