24 нояб. 2010 г., 21:12

Стая

574 0 0

Стая празна...

Стая пълна с вещи.

Стая пуста, без надежда.

Дали са маска?

Дали са маска светлите стени?

Дали ридаят, дали милеят

за отминалите дни?

А аз къде съм?

А аз какво съм?

Аз съм прах във синева.

Летя натук, летя натам,

къде отивам, сама не знам.

Какво желая, какво мечтая...

Какво и аз не зная!

Ту буен вятър ме отвява,

ту слънчев лъч ме гали,

ту капка дъжд ме залюлява

и обърквам се какво да правя!

Ах, не зная!

Все пак затворена съм в стая...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Айрис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...