Стига вече със тия полемики!
Все говорим, а нищо не казваме.
Мислим, че уплътняваме времето,
а пък то неуморно ни гази.
Искам днес да мълчим. Все едно ми е,
че не сме си обсъдили делника.
Може би сме различни породи.
Може би прекаляваме с вестници.
Стига клюки, вини, обвинения!
Да се случва каквото е писано!
Аз не сменям кръвта си във вените
за едното чесане на езиците.
Стига вече напук сме говорили!
Я кажи – какво всъщност прикриваме?
По-добре да сме живи и голи,
от това да говорим, умирайки.
Не, не искам да влизам в полемики.
Всеки спор е едно остаряване.
Вик след вик - сякаш късаме времето.
Смърт след смърт...
и едва си прощаваме.
© Елена Биларева Все права защищены