11 февр. 2016 г., 22:59

Стихове

778 0 2

Прописах стихове  не да ви досаждам,

мълчанието в душата някъде проби.

Не е в мен на някой Аз де се нагаждам,

за миналото вярвай хич не ми се и скърби.

В тях да кажа че намирам аз утеха,

не знам, за някой може да са и лъжи.

Сърцето те дълбоко ми завзеха,

всеки има право срещу тях да поръмжи.

Плахо всеки някак е започвал,

 Времето,  сърцето и душата  ще гради.

Кой поезия за малко е докосвал,

семенце любов в душата си ще посади.

                                         В.Й. 04.02.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истина е. Поздравления!
  • Да, докоснем ли се до поезията, посаждаме семенце любов в нея. Прав си, Василе.
    Поздравление за това прозрение!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...