7 сент. 2007 г., 16:18

Странна развръзка

865 0 29
Как да те целуна -
устните болят от очакване?
Как да те прегърна -
ръцете измръзнаха, протегнати към тебе?

Как да кажа "Обичам те",
като устата ми изтръпнаха,
да те моля за ласки и нежност?  
Сега съм безмълвна... и отхвърлена...

Как да ти простя за чакането,
като заболя истински пристигането ти?
Как да се усмихна и да те поканя,
в душата ми да влезеш, като у дома си?

Къде е момичето, което
в твоите очи - оглеждайки се - виждах?
Къде си ти - момчето,
което цял живот мечтаех да е с мен и да обичам?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти,миличка!
    Прегръщам те силно!!
  • Там е, до теб... И ти си там.

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря ви от сърце и на трите за коментарите!
    Прегръщам ви и ви обичам!!!
  • Проследявам злобните и недобронамерени коментари, които Ирина прави и не мога да й се начудя?!?!?! Това момиче търси повод да се заяжда ли само?!?!?!
    Миличка, ти продължавай да пишеш със сърчицето и душата си, защото го можеш!
  • Прекрасен стих, Гале! Ако вече е отлетяла любовта, не поглеждай назад! Поздрав и прегръдка, мила!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...