Magnetichna (Дидка Георгиева)
15 94
11 янв. 2007 г., 20:44

Странна среща 

  Поэзия
818 0 4
Мина мълчаливо покрай мен,
един човек, незабележим и обикновен,
ала как погледна ме със злоба,
застина ми усмивката от тази зла прокоба.
Защо ме гледаш ти така, човече?
Нима съм по-различна аз от теб?
Нима за теб Човек не се наричам вече?
И не живея аз в този век.
Злобата защо ти не прикриваш?
Толкова ли много в теб напира тя?
Дълбоко в себе си доброто ли укриваш?
Или то не съществува в твоята душа?
Прониза ме дълбоко тази злоба,
и в миг така се олюлях,
не жалеше ме никак тази сноба,
клатушкайки се всичко проумях.
Напук на него усмихнах се чаровно,
и му казах: "Добър да е деня" ,
добри да бъдем, дори да ни е гадно,
за да направим по-добър света!

© Дидка Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се че все още има хора, които подаряват усмивки наистина искрено и безвъзмездно!!
  • Благодаря ти че изобщо си го чел Ицоопитвам се да пиша за това с което се сблъсквам в реалния живот,а за съжаление той не е само любов,романтика,цветя и рози,има много завист,злоба и неуважение......бъди такъв,какъвто си!!!!Усмихвай се и ти!
  • Поздрав!!!
  • Дидка, има хора, на които им е крив света за всичко. Ей тъй, без и те да знаят. Такива опаки. При тях доброто е тотално закърняло.
    Поздрави и се усмихвай!!!
Предложения
: ??:??