Студено е, но не и в Парламента,
а в домовете с малките заплати,
където има радост, но моментна,
а вярата като повреден зъб се клати.

Дървата са продадени отдавна,
на ток е скъпо, за това не бива.
За топлина и истина сме гладни,
но всяка сметка, все излиза крива.

Остават пет наичени юргана,
на нафталин вонящи - да са здрави.
Завити, но попиващи екрана
гледаме как кетъринг се прави.

После новините ще са страшни -
откраднали, убити... наградени.
Последните, отдавна са без гащи,
отдавна са забравили студеното.

И в лутане, животът си изтича,
но все е топло май във Парламента?...
Едно дете се учеше да срича,
та гледката ме стопли за момента..