Суша
И все така живота ме подмята
от ляво вдясно и напред-назад.
И вече тясна ми е тук земята,
защото не е място за парад.
Надигат се дори страхотни бури.
Прииждат непосилните вълни.
И времето спирачките ни тури,
и неприязън в дланите кълни.
Надигат се баирите отсреща.
Реките във коритото реват.
Небето и земята правят среща
и за молебен хората зоват.
Напукани са устните от жажда.
В душата ми пустинята гори.
В очите сухи пясъка се ражда,
а слънцето забравя да зори...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
