Сутрешно
Избягах, но и тук на север мъглите ме застигат,
не ме оставят никога на мира, нищо не разбират.
Не искам объркаността, която в мене сбират.
Опитвам се
да се променя,
търся слънце
през деня,
а вечер топлина
но от света
ме скриват.
Най-тъмните кътчета умело в мен намират,
несъществуващи неща на повърхността издигат,
спомени за минали любови призрачно размиват.
Надежда за
безкрайност споделена
на паважа
сив
с трясък
яростно
разбиват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Недописана Все права защищены
