Тази нощ луната е пияна,
в прозореца ми слезе в полунощ,
от бесове непознати обладана,
най-лудото хоро танцува цяла нощ.
А звездите, сводници на мрака,
съблякоха душата ми от плът,
изгубиха мечтите суетата,
простиха се със земния си път.
Наоколо звънтят камбани,
грях отпивам от златен потир,
и луна, и звезди са мъртво пияни,
празнувам сватба със вампир.
И дълбоко в очите на мрака
привлече ме сляпа светлина,
от болка душата заплака,
прероди се и мънистено засия.
Тази нощ ти дойде във съня ми,
а устните ти - чаша с елексир,
до дъно жадно те изпивам
и отдавам ти се в мир.
*** *** ***
© Дора Трифонова Все права защищены