Светът безсилен затваря очи.

„Расте броят на всички убити
от това, пред което си затваря очите света.

18-годишна - свръх доза. 20-годишен - свръх доза.
16-годишна - изнасилена. 19-годишен - пребит.
Остават само... некролозите.” Иянира

Светът безсилен затваря очи.

Боли го, много го боли,

но в опиянение и той притихнал е във транс,

опитвайки се още повече в забрава да потъне.

Децата му предават го ежеминутно,

изпаднали във тежък сън,

изчакващи друг някой да се мръдне,

да ги събуди със топовен гръм.

На Бог осланят се и чакат,

ругаят го заради неговата доброта,

с търпение да ги изчака, докогато те самите се опомнят

и вземат във ръцете си промяната на своята съдба.

А знаци, призиви, стремежи, будни хора

на хоризонта се тълпят и глас надигат с болка във душа!

Защо ли да ги слушат другите,

жадуващи за глътката отрова, всмукана в кръвта?

О, дай им, Боже, воля плодотворна

на себе си и ближните да станат те опора,

да се събудим всички от съня дълбок,

да осъзнаем силата си в страшния порок!

Порокът на безсилието, който ни удавя,

е мощен само дотогава,

докато с вяра ний го храним

и в пясъка заравяме кат’ щрауса глава.

  29.12.2010