Свобода

29 июн. 2006 г., 10:38

Поэзия

785 0 1

Светкавица разкъсва черното небе
гръм заглушава плач в далечината
писъци на хиляди отчаяни души
търсят изход в тъмнината.
А дъжда се сипе по цялата земя
но не успява да прикрие сълзите по лицата
в очите блясък от отчаяние искри
и обзети от мрака са сърцата.
Проклятие тежко стоварва се сега
оковава без жалост моето съзнание
оставя ме без жажда за живот
дарява ме с чувство на отчаяние.
Как да скъсам тез вериги
как да получа свобода?
Нима в тъмница от мрак и болка
ще живея без спомен от любовта.
О моля те дари ме със смъртта
не ме карай да се мъча без причина.
Защо все виновната съм аз
не заради мен си замина любовта.

Свобода

Свързани произведения

Комментарии

Предложения