8 янв. 2007 г., 17:28

Свободата

1K 0 1
Какво беше нявга свободата-
далечен блян,мечта,
начин да избягаш от съдбата,
сполетяла нашата страна!

Как пееха тогава песни,
за юнашки викове,борби,
с една едничка цел ги слушаха-
да мечтаят за бъдещите дни!

И след много битки и войни,
след много кръв пролята,
извоювахме си ние свободните дни,
извоювахме си свободата!

И сега-в наши дни
свободата веч не е богатство,
сега е дар,даденост дори,
забравихме,че е нещо свято!

Какво е сега свободата?
Начин да се оправдаваме пред света,
да правим каквото си искаме,
да бягаме лесно от отговорноста!

Защо не цениме свободата?
Защо забравяме,че зя нея
с кръв е пропита земята,
че не е даденост,а вид победа?

Такива са сега годините-
пропити с глупост човешка,
свободата вече не е същата,
сега е просто последица от минала грешка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • забравихме,че е нещо свято!
    за благозвучие: забравихме,че тя е нещо свято!

    Защо забравяме,че зя нея
    с кръв е пропита земята,
    че не е даденост,а вид победа?

    предлагам: Защо забравяме,че зя нея
    с кръв е пропита земята,
    че не е даденост,а победа най-свята?

    Но защо свободата да е последица от минала грешка? Много песимистично! Но все пак си права, че не можем да я оценим, но важното е, че я имаме и , мился, всички се радваме, горди сме /повечето/

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...