pepito_givkova (Петя)
33 23
8 янв. 2007 г., 17:28

Свободата 

  Поэзия
738 0 1
Какво беше нявга свободата-
далечен блян,мечта,
начин да избягаш от съдбата,
сполетяла нашата страна!

Как пееха тогава песни,
за юнашки викове,борби,
с една едничка цел ги слушаха-
да мечтаят за бъдещите дни!

И след много битки и войни,
след много кръв пролята,
извоювахме си ние свободните дни,
извоювахме си свободата!

И сега-в наши дни
свободата веч не е богатство,
сега е дар,даденост дори,
забравихме,че е нещо свято!

Какво е сега свободата?
Начин да се оправдаваме пред света,
да правим каквото си искаме,
да бягаме лесно от отговорноста!

Защо не цениме свободата?
Защо забравяме,че зя нея
с кръв е пропита земята,
че не е даденост,а вид победа?

Такива са сега годините-
пропити с глупост човешка,
свободата вече не е същата,
сега е просто последица от минала грешка!

© Петя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • забравихме,че е нещо свято!
    за благозвучие: забравихме,че тя е нещо свято!

    Защо забравяме,че зя нея
    с кръв е пропита земята,
    че не е даденост,а вид победа?

    предлагам: Защо забравяме,че зя нея
    с кръв е пропита земята,
    че не е даденост,а победа най-свята?

    Но защо свободата да е последица от минала грешка? Много песимистично! Но все пак си права, че не можем да я оценим, но важното е, че я имаме и , мился, всички се радваме, горди сме /повечето/
Предложения
: ??:??