Не успявам деня си да спретна –
ходи чорлав все кучият син.
Днес похарчих надеждата сетна,
а портфейлът ми рече: „Амин!
Ха дано хванеш тоя серсемин,
дето вечно по тъча ти бяга.
Не че нещо, но сякаш е време
да повчешеш тоз мил симпатяга..."
Ситен гребен – от тия за въшки,
купих – бе на промоция в мола,
и се юрнах след него, запъшках –
па накрая приклещих го в хола.
Седна пичът рахат на дивана,
пусна някакво съботно филмче.
Дето гребена боднах – остана.
„Много гъст си го взела, Иринче.”
Туй ми каза бродягата готин
и косата ми руса приглади.
В мен запърхаха влюбени ноти
и въшливия гребен извадих,
запокитих го право във коша.
Срам ме хвана от себе си, честно,
че забравих – обичам го рошав!
В чорлав ден дишам най-интересно!