3 дек. 2007 г., 09:52

Събуди ме от този кошмар

1.2K 0 0
Събуди ме от този сън дълбок,
искам да знам, че не сънувам...
кошмар е туй за мен...
събуди ме, не издържам вече така...
Сънувах как ти ме прегръщаше,
шептеше колко много ме обичаш...
сънувах двамата прегърнати...
сънувах ни толкова влюбени...
Но изведнъж мрак над нас се спусна...
задуха силно, остро и студено...
Урагани около нас се вихреха,
накрая сплетоха се около теб...
За миг загуби ти съзнание...
отмина малко време, небето изясни се!
Нямаше следа от буря по Земята,
следата бе във твоето сърце.
Понечих аз да те целуна,
но ти отдръпна се, завъртя глава...
Какво бе станало, докато беше в безсъзнание,
защо отричаш се от мен сега???
Какво съм сторила, та наказват ме сега...
всичко бих направила да го поправя...
несправедливо съм наказана...
Крещя и гледам как ти си тръгваш,
понечвам да те спра, но не мога да помръдна...
Искам да ти кажа колко много те обичам,
но устните сковани са от лед...
Събуди ме от този сън...
Измъкни ме от този кошмар...
Покажи ми, че това е само една измислица...
Че няма да се разделим аз и ти...
Че ще бъдем заедно и заедно напред ще вървим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГрАфИнЯ ДрАкУлА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...