25 мая 2010 г., 12:01

Съдба

664 0 0

Любов, красота преоткрих,
живея и дишам свободно,
мили стихове аз сътворих,
бях добра,
бях истинска,
бях щастлива,
бях нежна,
нямах страх от нищо,
не плашех се
от ударите на съдбата,
 животът ми поднесе
и радост ,
и тъга,
но с гордо вдигната глава,
не оставих да угасне моята съдба!
 Вървях напред,
спъвах се в камъни
и преспи,
спирах често,
 мислех си: накъде?!
Често нощите ми бяха безсънни,
 защо съдба ми ги отне?
 Притварям очи и си мисля:
 защо понякога е жестока
моята съдба?
 Искам съдба 
като приказка!
 Искам съдба 
като сън!
Като приказен сън!
 Но отварям очи 
 и разбирам:
аз съм такава,
 каквато съм -
за едни добра,
за други лоша ,
за едни мълчалива,
за други заядлива,
но аз съм истинска,
весела,
 приказлива.
 Това съм аз за сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...