19 мая 2016 г., 17:48

Съдба

980 0 0

Там малко кученце самотно вие

като голям пораснал пес.

И крехките му рамене ще се превият

под собствения му житейски лес.

 

И ще открие то света безкраен,

света, във който е съвсем само.

Ще го нахрани някога човек случаен,

но ще се лута то в света едно.

 

Ще среща други, много по-големи,

но как ли са успели те

да се преборят с тежките проблеми

на малкото самó дете?

 

То ще порасне и ще оживее,

и глад и жажда все ще го морят,

ще го подритват, но ще оцелее.

От малко знае своя път.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Все права защищены

18.07.1995г.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...