Съдба

         Бях само на тридесет и пет,

         една любов на гибел ме обрече.

         Сърцето ми забули в лед,

         трудно от леда вода потече.

         Едва напуснах, проклетата любов,

         обичах, но научих се да мразя.

         Тя направи живота ми суров,

         а вече нямаше какво да пазя.

         Отминало е време, но все боли,

         децата ни са потърпевши,

         за привидното щастие дори

         те да плащат нашите грешки.

        Съдба, често казваме сами,

         по своя път, всеки да върви.

         ще дойде някога, видов ден,

        пред съвестта си отчет да дадем.