1 мая 2007 г., 10:41

Съдба 

  Поэзия
569 0 0

             СЪДБА
Дърветата умират прави
живели дълги векове,
но някои умират млади
изтръгнати от бурни ветрове.
  
Но аз съм само ствол обрулен,
 през мене вятърът лети
 и като ненужен бурен
 на есен огън ще ме изгори!


А искаше ми се да мога
безбройни плодове да дам!
Да благодаря за туй на Бога
и всички да са благодарни нам!

© Мария Никленова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??