Съкровено
Иди си, Нощ, не си ми нужна!
Светлина ми трябва, светлина!
Махни се! Не, не ми го взимай,
не ми отнемай скъпите черти...
Не чуваш ли? Не искам да заспивам,
щом мога да го гледам до зори.
В очите му до болка да се взирам,
да потъвам, да достигам висини.
Дори от строгостта им да умирам,
от нежността сърцето пак ще затупти!
От устните му искам да отпивам
на малки глътки живата вода,
в прегръдките с наслада да откривам
и обич, и уют, и топлота...
И сгушена, в унес да послушам
живота как в гърдите му тупти!
...
Иди си, Нощ, не си ми нужна!
Светлина ми трябва, светлина!
В чертите скъпи да се взирам,
па макар да ослепея след това!
Иди си, Нощ! Не идвай още...
Не чуваш ли? Той тръгва, щом пристъпиш ти...
Светлина ми трябва, светлина!
Махни се! Не, не ми го взимай,
не ми отнемай скъпите черти...
Не чуваш ли? Не искам да заспивам,
щом мога да го гледам до зори.
В очите му до болка да се взирам,
да потъвам, да достигам висини.
Дори от строгостта им да умирам,
от нежността сърцето пак ще затупти!
От устните му искам да отпивам
на малки глътки живата вода,
в прегръдките с наслада да откривам
и обич, и уют, и топлота...
И сгушена, в унес да послушам
живота как в гърдите му тупти!
...
Иди си, Нощ, не си ми нужна!
Светлина ми трябва, светлина!
В чертите скъпи да се взирам,
па макар да ослепея след това!
Иди си, Нощ! Не идвай още...
Не чуваш ли? Той тръгва, щом пристъпиш ти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристиана Все права защищены
