2 февр. 2011 г., 23:06

Сълза на дете

804 0 0

Защо ме обикна,

защо, ми кажи,

какво в мен обикна,

тез зелени очи?

Защо ли аз съм плакала,

защото ме боли,

колко аз съм чакала

да спре да те боли.

Най-много аз за теб съм плакала,

защото най-много ти си заслужавал.

Любов като твоята среща се веднъж.

В сънищата си други аз сънувам,

докато ти за мене плачеш,

по устните други аз целувам,

докато ти мене чакаш.

Кажи с какво заслужих любовта ти,

кажи с какво заслужих нежността ти?

Ти друга заслужаваш

с любов да даряваш.

Кога ще спре лицето ти

сълзите да го мокрят,

кога ще спре сърцето ти

от болка да кърви?

Болезнена е твоята любов,

тя двама наранява,

за първи път среща се такава любов,

която да не сближава.

 

 

16.02.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...