Сън
СЪН
На пръсти стъпвай!
Моля те, не ме събуждай!
Нека дълго да остана във съня,
във който болката я няма.
Там пак съм малкото момиче
и още сладко ме целува мама.
В този сън
ти винаги се връщаш
след дълго и самотно плаване,
връхлиташ като бурен вятър,
разкъсваш дългото очакване.
Сълзите ми, самотни и горчиви,
на едри глътки пиеш жадно.
Нежността, от други недокосвана,
с корави длани грабиш ненаситно
и ме любиш дълго, буреносно,
над мене сипеш стонове и огън,
като вълни брега заливаш,
миришеш на море и водорасли
и като силно вино
ме опиваш...
Като тътен във нощта замиращ
притихваш после тръпнещо, полека
под дланите ми укротен заспиваш,
а аз - постеля пясъчна и мека,
те приютявам с нежност
във сърцето...
Моля те,
на сутринта тръгни,
не ме събуждай!
Само малката пантофка
до леглото остави -
да ми напомня с блясък,
че ти си моят скитник-принц,
а аз за теб съм
приказна принцеса...
14.02.2007г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лазарина Все права защищены
