Сънувам те, ти влизаш в моя сън
все по-често по тайни пътеки,
отричам те, а всъщност твоя съм,
така било е и ще е навеки...
Прегръщам те с усмивка отдалеч
и с крайчеца на топлите си устни,
и тихичко присядам всяка вечер
в твойте мисли, стига да ме пуснеш...
Целувам те с очите си зелени,
събрали изумруда на тревите,
и всяко лято пак се влюбвам в тебе
и все за тебе ветровете питам...