СЪН

Обичам да те гледам как заспиваш -

напомняш ми на залез над морето,

очите ти красиви как премрежено ме гледат,

преди сънят дълбок от мен  да те отнеме.

След време виждам как лицето ти красиво се отпуска.

Обзема те спокойствие, присъщо на богиня

и мимики на лекичка усмивка

помагат ми душата ти да видя.

Но не издържам и решавам и в съня да те последвам,

затварям бавно своите очи,

намирам те на малко облаче поседнала,

във ангел се превърнала почти.

Подаде ми ръка със теб да тръгна,

а как на ангел мога да откажа аз?

Поспря за миг и силно ме прегърна.

„Целувка подари ми” - прошепна с нежния си глас.

Къде закара ме, не помня,

но знам, че хубаво ми беше в този час

и всеки път в съня ще те догонвам -

със мимика на лекичка усмивка събудих се и аз.