Пред прозореца отворен безмълвна аз стоя,
вперила в небето поглед - звездите кротичко броя.
Тез хиляди звезди чудни приказки разказват,
от самотата сякаш да ме предпазват.
За миг премигнах и светът се промени,
грозната мъгла за секунда звездите замени.
След още миг и дъждът спокойно заваля,
приказният разказ на звездите спря.
Стаята сякаш започна да се свива,
пъклен страх в душата се разлива.
Мракът зловещо ме зове,
а сънят тихичко подканя ме. ...