Усещане! Помъчих се да те прогоня,

защо нахлу в съня ми? Нахалница!

Дори и дума не отрони,

отнесе моята възглавница

и отлетя! Към  тъмнината на безкрая!

Нима повярва, че ще те последвам

с фалшивата ти  обич да играя?

Макар и бавно, аз напредвам,

и вече различавам тебе от оная,

която през годините изследвам -

която ми е слабост, зная,

която ме изгаря, макар и лед студена!!!

Какво? Не вярваш ли? Нима?

Защо си тъй смутена?

Къде изгуби своя речник?

Разбирам те, но как да си помогнеш?

Не бих могъл да те оставя,

поне на йота ако ме затрогнеш...

какво ли друго да добавя....

Това е края!!!