Сън ли бе, или не,
често нощем питам се...
От всичко свято отричам се,
само на любовта обричам се!
Белязана от твоята любов,
белязана за цял живот.
ТИ от всичко най-мил си ми,
сърце, душа - отдавна пленил си ги.
Какво съм аз за теб - кукла на конци,
без сърце, душа, мечти...
Какво си ти за мен,
човек със сърце от лед по-студен.
Твоето сърце от камък сякаш е,
моят пламък отдавна угаснал е.
Болката с душата ми пирува,
а сърцето, горкото, плаче ли, тъгува.
Сън ли бе, или не,
често нощем питам се...
За всяка сълза проляна проклинам те,
но по дяволите, ОБИЧАМ ТЕ!!!
© Габриела Христова Все права защищены