10 мая 2012 г., 10:46

Сънуване 

  Поэзия » Философская
402 0 0

  СЪНУВАНЕ

 

Нощта напира през стъклата.

Край мен  пулсира тишина.

И аз, размахвайки крилата,

летя в измислена страна...

 

Летя с крила или  с ракети,

надбягвам звук и светлина.

А до Галактиките непревзети

светът ми цял е в синева...

 

Щастлив  съм, като първо влюбен.

Единствен съм във този Рай.

Аз съм младенецът събуден

във този фантастичен край.

 

Не бих желал да се събудя,

да срещна грозния живот

и   съня си да прокудя,

да сбъркам правилния код!

 

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??